|
|
 Глог 15:41 |
|
|
Непретенциозни бележки по културния живот в един малък град |
Градът се намира в Северозападна България и има около 7-8000 жители. В града има малък местен музей, художествена галерия, общински център за работа с деца, читалище. Отдавна няма кино, няма и дискотека - младежите ходят с таксита до Монтана.
Пиша тези непретенциозни бележки, защото си зададох въпросът какво се случва с хората, които са в активна възраст – от 30 до 60 години, например. Какъв е техният достъп до разнообразни културни продукти, от една страна, и, от друга, каква е тяхната възможност да се занимават активно с творчески дейности, които да им доставят удовлетворение и да ги измъкват от ежедневната рутина и проблеми?
Както виждате въпросът има две страни: (1) достъпът до култура като пасивно потребление на културни продукти и (2) достъпът до култура като възможност за активно творческо участие.
Бях в града за по-малко от 24 часа и макар че се срещнах с доста и различни хора не бих имал претенцията да правя генерални заключения. Но мога да си позволя да споделя тези „непретенциозни бележки” и да очертая един кръг от въпроси, чиито отговори биха ни помогнали да разберем културната ситуация в града.
Например, има ли в града обществена библиотека? Дали тя изпълнява функциите на културен център? Снабдява редовно с нови книги и списания или подобно на твърде много библитеки в България е само склад за стари книги, които са полезни за учениците (задължителна литература) и за пенсионерите, които ходат да четат ежедневници?
Какви театрални и танцови постановки гостуват в града, какви концерти се организират, какви фестивали? Какво представлява културния календар на общината?
Доколко всички тези инициативи осигуряват достъп до разнообразни културни продукти или възпроизвеждат все едни и същи модели на силно комерсиална култура, която черпи силата си от телевизията?
Какви са възможностите за интернет свързаност и доколко интернет се е превърнал в канал за алтернативен достъп до културни продукти - музика, филми и други?
С цялото разбиране, че интернет е просто инструмент/канал/възможност, но вкусът към различните изкуства, познанието за различни стилове и традиции в изобразителените изкуства, в киното, в театъра и т.н. се изгражда постепенно и не става от само себе си.
Какви са възможностите за активно участие (а не само потребление) в културни дейности и събития? Като цяло останах с впечетление, че по естествен начин читалището и общинският център за работа с деца са си разпределили двете целеви групи, които имат повече свободно време - пенсионерите и учениците. Те имат възможтост да се включат в различни кръжоци, школи, групи по интереси.
Какво обаче се случва с хората в активна възраст? Каква е тяхната възможност да се занимават с някакви творчески дейности, да се развиват не само професионално, но и духовно? Един от хората, с която говорих каза че отскоро имало курсове по народни танци, на които започнали да ходят много хора. Друг спомена театрална постановка, която била създадена също от млади хора в активна възраст (искали да направят и втора, но общината не им отпуснала средства).
Каква е ролята на другите културни институции – музея, художествената галерия и други? Какво мисли по всички тези въпроси общината?
Давам си сметка, че в този текст има много повече въпроси, отколкото отговори. И че, в крайна сметка, липсва ясно заключение, набелязване на проблеми и посока за тяхното решаване.
Но за мен тези въпроси са важни. Защото това са въпросите са културната атмосфера, в която живеят голяма част от българските граждани. Това са въпроси за средата, която ни формира – като хора и като граждани.
|
11 Март 07, 15:41
 Коментари (28)
|
|
Културна политика 
