|
|
 Глог 00:44 |
|
|
Коментари и предложения по проекто-закона за културното наследство |
"Един от основните недостатъци на законопроекта е, че принципите на финансиране на дейностите, свързани с културното наследство, старателно са избегнати в текста. Държавата субсидия (недостатъчна) сякаш се разбира от само себе си, но няма никакви изисквания към мениджмънта на големите национални паметници и музеи. Не е предвидена и възможността за създаването на Фонд за подпомагане на културното историческо наследство. "
И още един цитат: "Същевременно юридическата база на концесионния режим не е добре разработена. Няма диференциран подход при отдаването на паметниците на концесия. Няма и регламентация на типа стопанска дейност, която може да се упражнява на територията на историческия паметник или в т.н. охранителна зона. "
Всъщност, ще попитате вие, как успяваме да коментираме един проекто-закон, който още не е представен публично?
Въпросът е съвсем основателен!
От септември 2006 г. към Комисията по култура в Народното събрание е създадена работна група, която усилено подготвя нов проекто-закон за културното наследство. Информация за работата на работната група се появи на няколко пъти в медиите, включително след скандала с изложбата "Великолепието на България".
Вижте например статията в Медиапул под заглавие "Подготвя се строг закон за паметниците на културата" (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=125042&srcpos=7).
За съжаление, Комисията по култура категорично отказва да разпространи текстовете, по които се работи. Г-жа Нина Чилова, председател на Комисията по култура, неведнъж е заявявала, че парламентарната практика е да се обсъждат вече готови законопроекти. По много ясен начин това е казано и в писмото на г-жа Чилова до Експертната група за прозрачна и ефективна културна политика: "...За мен е удовоствие да се работи с граждански организации, но практиката на Народното събрание е граждански сдружения да бъдат канени и включвани, когато има внесен законопроект."
Независимо дали сме съгласни или не - политиците са тези, които решават. Достъп до проекто-закона ще имаме едва, когато той е напълно готов. Тогава ще имаме свободата да кажем дали ни харесва или не. И евентуално да преместим няколко запетайки.
Но какви са тогава горните цитати?!
Как коментираме проекто-закона, ако не го познаваме и никога не сме го виждали?
Хм, отговорът на тези въпроси е малко странен...
Всъщност горните цитати са извадени от Становище на Експертната група към Сорос център за културни политики, подготвено през 2002 г. по повод внесения в Народното събрание законопроект за паметниците на културата.
През 2002 г. Експертната група в състав проф. Ивайло Знеполски, доц. Емил Марков и доц. Нели Огнянова проведе поредица от срещи с множество заинтересовани страни (вкл. ИКОМ, ИКОМОС, СБХ, НИПК, ДОКОМОМО, САБ и т.н.) и в крайна сметка произведе един изключително качествен документ, който съдържа, както оценка на предложения законопроект, така и препоръки за по-добър законов текст.
И така, поради липса на достъп до сега разработвания проекто-закон, а и поради опасението, че голяма част от забележките и препоръките от 2002 г. ще се окажат отново актуални, си позволявам да извадя 10 ключови цитата:
"Становището на експертната група към Сорос център за културни политики е, че въвеждането на концесионен режим при поддръжката на паметниците на културата е стъпка във вярната посока.
Същевременно юридическата база на концесионния режим не е добре разработена. Няма диференциран подход при отдаването на паметниците на концесия. Няма и регламентация на типа стопанска дейност, която може да се упражнява на територията на историческия паметник или в т.н. охранителна зона. Според експертната група към Сорос център предвидената възможност за опрощаване заплащането на концесията отваря врати за спекулации. Предвидената като наказателна мярка смехотворна глоба фактически позволява приватизиране на историческия паметник и охранителната зона."
"Друг недостатък на текста е липсата на достатъчно механизми и гаранции за ефективно правоприлагане. Например, информационното осигуряване на действието на бъдещия закон не е разработено, не е дискутиран статутът на църковните имоти-паметници на културата, не е категорично изразен ангажиментът на държавата, общините и обществото към музеите. Според проектозакона физическите и юридическите лица собственици на сгради, исторически паметници и на културни ценности имат само задължения, но не и права. Собствениците са задължени да поддържат сградите, но не могат да разчитат на държавна подкрепа за това. Не са предвидени дори елементарните данъчни облекчения. Според експертната група към Сорос център необосновано е изискването за оценяване и картотекиране на притежаваните културни ценности. Това дава основание на мнозина да определят законопроекта като рестриктивен."
"В текста на законопроекта има изобилие на изисквания за регистриране и това създава впечатление за излишно формализиране на отношенията в областта на културното наследство, заявяват още експертите в своето становище."
"Законопроектът не съответства на международни актове, влезли в сила в България. Разчитайки на принципа, че международните актове са част от вътрешното право, се забравя, че това важи само за международните договори, но не и за препоръки, декларации, решения и др. Част от тези международни правила са т. нар. soft-law: неспазването им не води до директни санкции, но издава неуважително отношение към международния правен ред и натрупва негативни оценки за страната и политиките и за култура. "
"Експертната група към Сорос център за културни политики установи, че съответствието на проекта с действащото законодателство не е удовлетворително. Възможно е да възникнат напрежения при едновременното прилагане на акта и законите за устройство на териториите, за туризма, за закрила и развитие на културата, за опазване на околната среда, за далекосъобщенията и закони в областта на сухоземния транспорт, за авторското право и сродните права, с данъчното законодателство."
"Според експертната група недостатък на законопроекта е това, че едни и същи държавни органи са натоварени със свръхзадачи, което се компенсира със заплахата от голям брой (но съмнителни по ефективност) административно-наказателни санкции."
"Принципът на субординация на системата не е въплътен последователно. Системата е прекалено централизирана. Липсва идеята как държавата в лицето на Министерство на културата може да функционира на местно ниво. Изцяло липсва звеното на централен инспекторат и процедурата на периодичен мониторинг. Не се предвиждат и механизми за възпроизводство и усъвършенстване."
"Принципът на децентрализация и деконцентрация не е подкрепен в текста на проекта, се казва още в становището на Експертната група към Сорос център за културни политики. Експертите допълват, че в законопроекта не са ясно разграничени отговорностите, свързани с финансиране, изпълнение на ремонтно- реставрационни дейности или на археологически разкопки, контрола върху тях и мониторинга."
"Законът не визира никакви надведомствени професионално-експертни съвети и комисии, които да участват в регламентирането и регулирането на важни решения, свързани със сферата на културното наследство и историческите паметници. Не е предоставена и институционална рамка за обществено участие и ангажиране на гражданския сектор."
"Внимателният прочит на текстовете на проекта показва, че основният акцент е сложен върху дейността опазване, съхранение, което експертната група оценява като належащо в момента. Въпреки това тяхното становище е, че един закон се прави с перспектива и би трябвало да регламентира и всички останали дейности – от научните изследвания и обучението на кадрите - до експонирането и популяризирането на културните паметници."
Всички цитати тук са от съкратения вариант на Становището на Експертната група към Сорос център за културни политики, което беше изпратено към медиите. Пълният текст на Становището можете да намерите в този сайт - в раздела "Културно-политически текстове". |
26 Януари 07, 00:44
 Коментари (25)
|
|
Културна политика 
